Бивш депутат от Възраждане: Питаха ме дали ходя по дискотеките нощем, а трябваше да се грижа за болната си баба
Цвета Галунова бе депутат на " Възраждане " в 47-ото Народно заседание. След неговия край тя напусна партията и се причисли към Българска социалистическа партия. Тя публикува текст в формалната си страница във фейсбук. В него тя натъртва на това, че нейни някогашни съпартийци я обвинили във надменност, тъй като не участвала на вечерните сбирки. Получила и укор, че върви на нощни заведения, а в действителност се е грижила за баба си, която е била болна от Коронавирус.
Беше през вчерашния ден, когато преди една година прекрачих за пръв път прага на Народното събрание. Влязох вътре един до друг с тези хора, които надълбоко усещах, че са моя тим. Мисля, че множеството от тях също по този начин ме усещаха.
Много скоро по-късно нещо се счупи и на втория месец те ми споделиха, че не съм като тях, че не ме усещат да съм една от тях. Обвиниха ме във надменност и отчуждение, тъй като не присъствах на вечерните неофициални сбирки след съвещанията, където част от тях хапваха и споделяха усещания от миналия ден. Един от моите сътрудници дори изрази съмнение, че обикалям нощните заведения нощем, тъй като заран рано постоянно се усещах доста изморена. Никой от тях не ме пита има ли причина за това, оставиха съжденията си в ръцете на догатките си.
Реалността бе, че трябваше да се грижа за болната си баба, тъй като в този миг татко ми бе в болница с тежък коронавирус. На него всяка вечер носих плодове, които оставях в коридора, където беше отреденото място и отивах пред прозореца, с цел да го погледам няколко минути, толкоз му устояха силите да стои прав. След това отивах в другата болница при баба. Тя нищо не можеше да хапне, само че пък топлата ми прегръдка я приемаше с наслада. Стоях до нея, колкото ми бе допустимо, с цел да не нервирам останалите хора в стаята.
В множеството случаи беше станало късно и пропусках вечерята, с цел да се прибера у дома и да се приготвя за идващия парламентарен ден. Исках да съм будна по всички тематики, с цел да не посрамвам групата и себе си. Работих по лични дела (координирани с партията) в своя район и парламентарните комисии, отредени ми от партията. Голямата ми цел бе да покажа, че даже най-малката парламентарна група, може да направи някаква смяна, въпреки и дребна.
Вероятно, четейки моята обява, сътрудниците ми за пръв път ще чуят за персоналните провокации, които имах в първите месеци на 47-то Народно заседание. Така и не открих подобаваща опция да споделя с тях през идващите месеци. А може и да трябваше, не знам. Бях споделила само на Костадин (б.р. - Костадин Костадинов) за татко си. Всъщност точно той ме свърза с доцент Мангъров, с цел да одобри баща ми по неотложност. Бях уплашена до гибел, че тати може да попадне в несъответствуващи ръце, а времето ни бе притиснало доста. За този му дребен акт на човещина, ще му бъда постоянно признателна. За грижите и на доцент Мангъров също!
След това се случиха доста неща. Болни, грозни и по моя оценка нечестни действия, които избирам да имам вяра, че са определяли единствено моментното положение на духа у всеки един от моите сътрудници. Всички те имат и хубави черти, виждала съм ги, даже умишлено съм ги търсила. Почти всеки един от тях е показвал човещина пред мен. Неслучайно на тази фотография това бе моят тим. Перфектни хора няма, и аз не съм съвършена.
Просто политиката е рискова заигравка с човечността на тези, които се осмелят да се допрян до нея. Някои от тях в резултат като че ли се изгубват, само че това е тяхната орис. Твърде е допустимо, загубвайки пътя, да се озовеш на вярното място и да намериш себе си. Това е техният път.
Днес Възраждане е затворена страница за мен. Видях прекомерно доста. Но, с цел да я затворя на цяло, нуждая се да се обърна към към този момент някогашните си сътрудници и да им кажа: Благодаря на всеки един от вас за всичко положително, а за всичко останало ви прощавам.
Беше през вчерашния ден, когато преди една година прекрачих за пръв път прага на Народното събрание. Влязох вътре един до друг с тези хора, които надълбоко усещах, че са моя тим. Мисля, че множеството от тях също по този начин ме усещаха.
Много скоро по-късно нещо се счупи и на втория месец те ми споделиха, че не съм като тях, че не ме усещат да съм една от тях. Обвиниха ме във надменност и отчуждение, тъй като не присъствах на вечерните неофициални сбирки след съвещанията, където част от тях хапваха и споделяха усещания от миналия ден. Един от моите сътрудници дори изрази съмнение, че обикалям нощните заведения нощем, тъй като заран рано постоянно се усещах доста изморена. Никой от тях не ме пита има ли причина за това, оставиха съжденията си в ръцете на догатките си.
Реалността бе, че трябваше да се грижа за болната си баба, тъй като в този миг татко ми бе в болница с тежък коронавирус. На него всяка вечер носих плодове, които оставях в коридора, където беше отреденото място и отивах пред прозореца, с цел да го погледам няколко минути, толкоз му устояха силите да стои прав. След това отивах в другата болница при баба. Тя нищо не можеше да хапне, само че пък топлата ми прегръдка я приемаше с наслада. Стоях до нея, колкото ми бе допустимо, с цел да не нервирам останалите хора в стаята.
В множеството случаи беше станало късно и пропусках вечерята, с цел да се прибера у дома и да се приготвя за идващия парламентарен ден. Исках да съм будна по всички тематики, с цел да не посрамвам групата и себе си. Работих по лични дела (координирани с партията) в своя район и парламентарните комисии, отредени ми от партията. Голямата ми цел бе да покажа, че даже най-малката парламентарна група, може да направи някаква смяна, въпреки и дребна.
Вероятно, четейки моята обява, сътрудниците ми за пръв път ще чуят за персоналните провокации, които имах в първите месеци на 47-то Народно заседание. Така и не открих подобаваща опция да споделя с тях през идващите месеци. А може и да трябваше, не знам. Бях споделила само на Костадин (б.р. - Костадин Костадинов) за татко си. Всъщност точно той ме свърза с доцент Мангъров, с цел да одобри баща ми по неотложност. Бях уплашена до гибел, че тати може да попадне в несъответствуващи ръце, а времето ни бе притиснало доста. За този му дребен акт на човещина, ще му бъда постоянно признателна. За грижите и на доцент Мангъров също!
След това се случиха доста неща. Болни, грозни и по моя оценка нечестни действия, които избирам да имам вяра, че са определяли единствено моментното положение на духа у всеки един от моите сътрудници. Всички те имат и хубави черти, виждала съм ги, даже умишлено съм ги търсила. Почти всеки един от тях е показвал човещина пред мен. Неслучайно на тази фотография това бе моят тим. Перфектни хора няма, и аз не съм съвършена.
Просто политиката е рискова заигравка с човечността на тези, които се осмелят да се допрян до нея. Някои от тях в резултат като че ли се изгубват, само че това е тяхната орис. Твърде е допустимо, загубвайки пътя, да се озовеш на вярното място и да намериш себе си. Това е техният път.
Днес Възраждане е затворена страница за мен. Видях прекомерно доста. Но, с цел да я затворя на цяло, нуждая се да се обърна към към този момент някогашните си сътрудници и да им кажа: Благодаря на всеки един от вас за всичко положително, а за всичко останало ви прощавам.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ